Надявам се, че ще се научим да ограничаваме слободията, за да не ограничават свободата ни
Снимка: madlenalgafari.com
„Вярвам, че всичко има смисъл!“, написа известната психоложка Мадлен Алгафари.
Постът ѝ във фейсбук трябва да стигне до повече хора, затова с нейно разрешение, го споделяме с нашите читатели.
„Вярвам, че всичко има смисъл! Дори наивността ми. Търсейки кой е смисълът на случващото се лично за мен, намирам, че не искам никога да си я губя. Надявам се, че има и други като мен и че сме много.
Надявам се, че ще се научим да ограничаваме слободията, за да не ограничават свободата ни.
Надявам се да излекуваме властовата си невроза – основната диагноза на днешния човек, наравно с неосъзнатостта. (Короната е символ на властта. Властта, която разболява – предпочитанието ни да сме прави, вместо щастливи, стремежът ни да доминираме на всяка цена.)
Надявам се във време, в което бяхме тръгнали по пътя на отчуждението, това дистанциране завинаги да ни припомни, че първата ни човешка потребност е принадлежността.
Надявам се да можем да оценим близостта на живо, а не през екрани и клавиатури.
Надявам се изолацията и гладът за докосване да ни припомнят, че докосването е жизненоважно и за тялото, и за душата ни. Психотелесните терапевти тръбим от години колко е страшно, че все по-малко се докосваме. А прегръдката е най-бързият антидепресант и най-бързото успокоително.
Надявам се, че обездвижването ще ни припомни колко е важно да ходим пеша.
Надявам се, че ще имаме нужда от по-малко вещи, защото хиперконсумацията убива човешкото и земята.
Надявам се, че ще ни е по-малко страх от тишината и усамотението, защото сме разбрали, че не само, че не са опасни, но и дават възможност за себеанализ.
Надявам се, че ще се чувстваме по-близки всички на планетата, независимо от пол, раса, религия, националност.
Надявам се, че ще сме разбрали колко страшна е властта на медиите, нуждаещи се от сензация. Медиите, които не просто информират, но и интоксикират.
Надявам се повече хора да развият критично мислене.
Надявам се на по-малко разлюляни до крайност след прекалената паника.
Надявам се, че повече хора ще осъзнаят собствената си сила и че става вярно това, в което вярваме.
Надявам се, че ще сме осъзнали личната си отговорност в това да се саморазболяваме и да се самолекуваме.
Надявам се, че когато сме усетили белите си дробове застрашени, ще пазим белите дробове на майката-Земя – горите и ще пазим чист въздуха, от който ние самите се нуждаем.
Надявам се, че ще сме пренаредили приоритетите си и ще разберем, че общуването с любов е на първо място, че да бъдеш е по-важно от това да имаш.
Надявам се, че няма да бързаме толкова.
Надявам се, че ще оценим и какво означава лично пространство и няма да навлизаме инвазивно в границите си.
Надявам се, че няма да разхищаваме.
Надявам се, че ще запазим най-човешката си склонност да си помагаме.
Надявам се, че ще живеем спокойно и когато не контролираме всичко – с повече смирение и приемане на неизвестното.
Надявам се, че ще можем повече да сме центрирани и внимаващи в тук и сега, а не там и тогава.
Надявам се, че ще ценим повече възрастните ни близки.
Надявам се, че ще разберем за колко глупости сме враждували.
Надявам се, че няма да враждуваме толкова по между си, след като един микроскопичен външен враг ни е показал, че можем да сме единни.
Надявам се, че ще ценим повече домовете си и дори и да можем да пътуваме навсякъде, ще помним къде са корените ни.
Надявам се, че ще се храним по-здравословно и ще внимаваме повече в сигналите на тялото и душата си.
Надявам се, че ще общуваме по-честно и ще сме по-добри, след като сме надживели подобно зло.
Надявам се, че ще можем да правим и неща само от добронамереност, а не непременно срещу нещо в замяна.
Надявам се, че ще ни пука и за прекършеното клонче на другия край на планетата, защото сме разбрали, че и от него зависим.
Надявам се, че ще пораснем и ще спрем да се държим като безотговорни деца.
Надявам се, че ще успеем да разберем смисъла на всичко случило се, за да няма повече връщане назад.
Надявам се, че тези, които са го разбрали, с любов ще се опитват да помагат на тези, на които им е по-трудно да го схванат.
А ти?
Много важно е да си създадете емоционални семейни моменти, които да останат в спомените.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари